Жарка

Името Жарка има древен славянски произход.

• Етимологията му произлиза директно от корена "жар", означаващ силно нагрени въглени, огън, горещина или пек.
• То е женска форма на мъжкото име Жарко.
• Образувано е по типичен за славянските езици модел с наставка -ка, придаваща умалително или гальовно значение.

Значението на името е наситено със символиката на огъня и живота:

• "Огнена", "Пламенна", "Гореща" – символизира жена с буен темперамент и силни емоции.
• "Носеща топлина" – асоциира се с уюта на домашното огнище.
• В традиционните вярвания името е имало и защитна (апотропейна) функция – да пази детето от "студени" болести и смърт, давайки му силата на огъня.

Името Жарка е част от традиционната българска именна система от столетия.

• Среща се често в регистрите от епохата на Възраждането (18-19 век), предимно в селските райони.
• Не се свързва с конкретна историческа владетелка, но е архетип за здрава и жизнена българка от народа.
• Отразява древния култ на славяните към слънцето и огъня като източници на живот.

Разпространение на името:

• В България: Днес Жарка се счита за рядко име и звучи архаично или екзотично за съвременните родители. Среща се по-често сред по-възрастното поколение, отколкото при новородените.
• По света: Името е специфично за южнославянския регион (България, Северна Македония, Сърбия) и е практически непознато и неизползвано в западния свят.

Името носи силен фолклорен заряд:

• Присъства в народните песни, където "Жарка" често е епитет или име на мома, която "пали и прегаря" сърцата на ергените.
• В литературата и изкуството се използва като символ на страстна, непокорна и жизнена натура, близка до природата.

Допълнителна информация:

• Имен ден: Носещите името Жарка нямат точно фиксиран светец-покровител в календара. Най-често празнуват на:
  • Игнажден (20 декември) – заради връзката на празника с огнището и огъня.
  • Горещниците (15, 16, 17 юли) – празници, посветени на огъня (в чест на Св. Марина).
  • Връбница (Цветница).
• Сродни имена: Жарко, Огняна, Пламена.