Дочо

Името Дочо е традиционно българско мъжко име с корени в славянската езикова група.

• Най-често се приема за умалителна форма (хипокористик) на имена, започващи с корена "Добр-", като Добри, Добромир или Доброслав.
• Съществува и теория, че произлиза от името Дойчин или Дончо (което пък е производно на Андон).
• Образувано е чрез типичната за българския език гальовна наставка "-чо".

Тъй като е производно име, значението му носи символиката на основното име:

• "Добър", "Благ" – ако се разглежда като производно на Добри. Символизира добротата и човечността.
• "Кърмен", "Жизнен" – ако се свързва с корена "доя" (кърмя) и името Дойчин, значението е пожелателно детето да оцелее, да порасне здраво и силно.
• В по-широк смисъл името носи заряд на народност, устойчивост и скромност.

Името Дочо е било широко разпространено през периода на Българското възраждане и първата половина на XX век.

Известни личности с това име:

• Дочо Михайлов (1895–1926) – български революционер и участник в антифашистката съпротива.
• Дочо Христов (1895–1945) – български политик и министър на вътрешните работи и народното здраве (1943-1944).
• Дочо Леков – професор, литературовед и изследовател на Българското възраждане.

Разпространението на името варира през годините:

• В миналото: Изключително популярно в селските райони на Северна България и Балкана (Ловешко, Троянско, Габровско).
• Днес: Популярността на името е силно спаднала. В съвременна България се среща рядко сред новородените, като се възприема като архаично или "старомодно".
• По света: Името е уникално за българската езикова територия и не е разпространено в други държави, освен сред българската диаспора.

В изкуството и литературата името Дочо често се използва за изграждане на образа на типичния българин от народа – земен, практичен, а понякога и хитър.

• Среща се често в хумористичните разкази на Чудомир, където героите с това име са носители на местния бит и колорит.
• Присъства в народните песни и анекдоти като име на овчар, хайдутин или обикновен селянин.
• В литературата често се свързва с архетипа на "Нашенеца".

Имен ден:

• Тъй като няма канонизиран светец с името "Дочо", носещите го празнуват на различни дати според това, от кое име се счита, че произлиза тяхното.
• Най-често празнуват на 27 юли (Свети Седмочисленци / Голяма Богородица - по стар стил) или на Антоновден (17 януари), ако се свързва с Дончо/Андон.

Женска форма: Дочка.