Вакрил

Произход: Името Вакрил е с чисто български, славянски произход.

Етимология: Смята се за производно на по-старото име Ваклин. Коренът на името е думата „вак“, която в старите български говори означава „черноок“, „черновежд“ или „с черни шарки около очите“ (често използвано описание за агнета или овни в овчарската терминология). Има и хипотези, които свързват втората част на името с „крило“ (закрила), но водещата етимология е свързана с външния вид.

Името Вакрил носи следната символика:

• „Черноок“ или „Хубавец“: Символизира мъжка красота, здраве и сила. В народните представи „ваклият“ човек е здрав и напет.
• „Защитник“: Поради звуковата близост с думата „закрила“, името често се тълкува и като човек, който пази и закриля близките си.

Името е засвидетелствано в българската история от векове, макар и да не е било сред най-масовите владетелски имена.

Най-значимата историческа фигура, носеща това име, е легендарният Вакрил войвода. Той е действал в Западна България (Шопско) и се е борил срещу османското потисничество. Неговият образ е на границата между историята и фолклора.

В България: Днес името Вакрил се среща сравнително рядко и се приема за старинно или традиционно. Най-разпространено е в Западна България и района на София.

По света: Името е уникално за българската антропонимична система и не е популярно извън границите на страната или българските диаспори.

Името Вакрил присъства основно в българския музикален и словесен фолклор.

• Възпято е в хайдушки песни, посветени на Вакрил войвода, където той е описван като безстрашен защитник на народа.
• Епитетът „вак“ (вакло стадо, вакли овчари) е постоянен елемент в народната лирика, създаващ идилична и пасторална картина.

Имен ден: Носителите на името Вакрил най-често празнуват на Архангеловден (8 ноември), поради асоциацията с ангелските криле и закрилата, или на Тодоровден (заради връзката със здравето и конете).

Сродни форми: Ваклин, Вако, Въко.

География: Името фонетично и етимологично се свързва и с населеното място Вакарел.