Вакла

Произход и етимология

Вакла е име с изцяло български и славянски произход.

Етимологията му произлиза от старинната дума „вакъл“.
Думата няма аналог в западните езици и е специфична за балканския ареал и българския бит.
Тя се е формирала в контекста на скотовъдния живот на старите българи.

Значението на името е пряко свързано с външния вид:

Буквално значение: „С черни очи и вежди“ или „с черни кръгове около очите“.
Първоначална употреба: Думата „вакла“ се използва за овца или агне, което е бяло на цвят, но има характерни черни петна около очите.
Символика: Като човешко име, Вакла символизира красота, чар и изразителен поглед. То е нарицателно за момиче с красиви, тъмни, „маслинени“ очи.

Името носи духа на патриархалното българско село:

В миналото, когато овцевъдството е било основен поминък, да се нарече момиче с епитет, свързан с „вакло агне“, е било израз на обич и нежност.
Исторически името не е свързано с конкретен християнски светец, а е част от народната (езическа и битова) именна традиция.
Срещало се е по-често в планинските райони на България (Родопите, Стара планина) през XVIII и XIX век.

Думата „вакла“ заема централно място в българския фолклор и народното творчество:

Народни песни: Често се среща изразът „вакло ягне“ или „вакла овчица“, които са алегория за любимата девойка.
Епитети: В текстовете се пее за „Вакла Добра“, „Вакла Маринка“ или просто „мома вакла, черноока“.
Литература: Използва се от възрожденските писатели за описване на идилични селски картини и народна хубост.

Допълнителни факти:

Мъжки еквивалент: Вакъл, Вако.
Имен ден: Тъй като няма каноничен светец с това име, Вакла може да празнува на:
- Гергьовден (6 май) – заради връзката на името с агнетата и стадата.
- Цветница – като част от народната традиция за празнуване на имена, свързани с природата.