Божана

Името Божана е със старобългарски и славянски произход.

• Етимологията му идва директно от корена на думата „Бог“.
• Смята се за женска форма на мъжките имена Божан, Божидар или Богомил.
• В миналото името е възникнало като израз на благодарност към Бога за родената рожба.

Значението на името Божана се тълкува като:

• „Божествена“
• „Дарена от Бога“
• „Жена, която обича Бога“

Името носи послание за светлина, святост и духовна сила. В народните вярвания се е смятало, че носителите му са закриляни от висшите сили.

Божана е име с дълбоки корени в българската история и етнография.

Особено разпространено е било през епохата на Възраждането, когато традиционните славянски имена са били предпочитани.

Исторически името често се е давало на момичета, родени около големи християнски празници (най-вече Коледа), за да бъде детето здраво и благословено.

В България името поддържа умерена популярност.

• Макар да не е сред топ 10 на най-модерните имена в 21-ви век, то се счита за класическо и непреходно.
• През последните години се наблюдава възраждане на интереса към него от родители, търсещи традиционни български имена.
• Извън България се среща предимно в други славянски държави като Сърбия, Северна Македония и Хърватия.

Името присъства ярко в българската класическа литература и фолклор:

• Йордан Йовков: Разказът „Божана“ е едно от най-емблематичните произведения, където името е символ на неземна красота и трагизъм.
• Елин Пелин: В повестта „Гераците“ баба Божана е стожерът на семейството и пазител на моралните ценности преди разпада на родовата хармония.
• В народните песни често се пее за „хубава Божана“, описвана като работлива и добра девойка.

Имен ден: Божана празнува най-често на Рождество Христово (Коледа) – 25 декември, тъй като името е пряко свързано с раждането на Бога.

Галени форми: Божка, Божанка, Жана, Божина.

Характер: Смята се, че жените с това име са грижовни, отдадени на семейството и притежават силна интуиция.